Жътва и съхранение


Жътвата и съхраняването са два много важни момента при отглеждането на лимец, за това бихме желали са споделим информация, която може да ви е полезна и да отговори на поне част от въпросите ви свързани с лимеца.
 

Деликатен момент е времето, когато трябва да започнем жътвата - класовете трябва да са сухи, а зърното - напълно узряло.
 

За да разберем дали лимецът е хубаво узрял и готов за жътва, ние трябва да проверим дали "звънти". Когато oлюпим няколко зърна, можем да ги сложим в метално канче и като го разклатим, те трябва да звънтят. Също така можем със зъбите си да проверим дали зрънцата са достатъчно твърди и сухи или още са меки-влажни-неузрели.
 

Преди да започнем жътвата, лимецът трябва да е възможно най-сух и добре изсушен от Слънцето, именно затова не се препоръчва ранна сутрешна жътва преди 9-10 часа, защото все още е влажен от росата. Също така трябва да не е валяло дъжд поне няколко дни преди жътвата. 

Откриването на комбайн понякога отнема доста време, затова е желателно по- от рано да започнете търсенето. Колкото по-нов е комбайнът, толкова по-високо е качеството и количеството на зърното (по-малко плевели), затова търсете по възможност по-нова техника.

 

При самата жътва се проверява каква е влажността на зърното, ако е ниска - тогава може направо да се складира. Обаче в повечето случаи, когато комбайнът не е настроен добре (или няма тези фини настройки, както се случва при старите машини), той ще прибира от нивата не само зърно при самата жътва. Много стебла и цветове от плевелчета (билки) с висока влажност също ще се събират със зърното и поради това е хубаво да се изсуши преди да се съхрани в чували.
 

Веднага след като се ожъне, лимецът трябва да бъде оставен да съхне на възможно най-тънък слой. Ако се съхранява насипно, тогава дебелината му не трябва да надвишава 50 см, за да може влагата са се изпарява, иначе житото ще се "запали". Когато има висока влага и не е оставено да се проветрява, или е на по-дебел слой от 50 см, тогава от тази влага се активира един процес, който може да вдигне много температурата на зърното и така да наруши неговата структура-кълняемост. Този процес стартира само след няколко часа и може да проверите дори, когато с ръка бръкнете дълбоко в натрупаното зърно, за да усетите температурата. Желателно е тя да не надвишава 40 градуса. Тази топлина се различава от топлината, която самите зрънца са събрали от Слънцето и излъчват веднага след жътвата.
 

Най-добрият начин да изсушите зърното е, когато след жътва го разстелите на тънък слой 5-10-15 см и оставите Слънцето да го пече няколко часа, а ако е много влажен може и цял ден. Ако слоя е по-дебел, може през определено време да го разбърквате с боси крака. За целта ще ви е нужна някаква площадка с чиста повърхност или големи парчета платове. Ако площадката е асфалтова или циментова - трябва да бъде много добре ПОЧИСТЕНА и да няма песъчинки, защото след това тези камъчета ще ги съберете със зърното. Ако го сеете, няма да е проблем да има камъчета, но ако сте предвидили да се храните с него, е важно да ги избегнете, защото машините за лющене чистят камъчетата най-трудно.
 

След като лимецът (и плевелчетата) сме сигурни, че е сух, може да го складирате в бидони, чували или с каквото разполагате, важното е да е на сухо място. Когато лимецът се оставя неолющен, неговите твърди люспи го предпазват от различни влияния, включително и от многото вредители. Така той може много по-лесно и по-дълго да се съхранява, като се запазват и полезните му хранителни и енергийни качества. Доказано е, че люспите му го пазят и дори след хиляди години, той има добра кълняемост. Малките вредители не могат да навредят на зърното, защото за да достигнат до него, трябва да влезнат от горната му страна през твърдите люспи, където обаче те стигат до малки предпазни власинки с вещество наречено "трипсин", които не са им вкусни и те се отказват. Мишките също не го ядат понеже люспата е много твърда. Опасността при мишките стои в това, че когато е съхранен в чували те късат чувалите, за да се хранят с малкото олющени зрънца, които има в чувала, или пък си правят дом между семената.

Желателно е след жътвата, лимецът да престой около 30-40 дни преди да бъде олющен, защото през този период той ще извлича допълнително цени вещества от люспите и също така е по-податлив на нараняване при лющенето. Имайте в предвид, че ако имате примерно 100 кг неолющен лимец, след като се свалят люспите му, ще останат около 50 кг олющен лимец (което означава, че люспите представляват  около 50% от общото теглото). Разбира се този % много зависи от зърното и от машината, която ще го почиства. 


След като лимецът е вече олющен, тогава срока му на годност (ценност) започва да намалява и опасността от разпространие на малките вредители, става много по-голяма. Колкото по-дълго време стой олющен, толкова по-малко остава от ценните му свойства, затова е препоръчително да не се лющи в големи количества. Олющете толкова, колкото може да консумирате за около 3 месеца. А ако решите да го мелите на брашно, тогава срокът му е на половина. Това не означава, че след това време зърното или брашното ще се развалят и ще трябва да ги изхвърлите, но живите сили и хранителните вещества ще започнат да намаляват, а окислителните процеси - да стават по-силни.


Олющените зрънца са прекрасна храна за житния молец (с горски произход), житната гъгрица (малки бръмбарчета) и житния бръмбар. Техните малки яйчица са широко разпространени и само търсят добри условия и храна, където да се развият. Те са топлолюбиви животинки - развиват се добре при 15-30 градуса, а ако съхранявате зърното при по-ниска от тази температура, тогава то ще бъде доста по-добре защитено. Другият вариант е след като е олющено, да го разстелите на тънък слой и да го сложите на Слънце да го напече добре. Малките безгръбначни животинки не издържат на температура над 40 градуса, а какъв по-добър и естествен източник от слънчевата топлина.
 

Житните молци в началната си фаза на развитие са като малки бели гъсенички, които след като достигнат своята зрялост, започват да правят къщички в зърното. Те представляват събирани с тънки власинки (като паяжина) няколко зрънца, за да си създадат по-добри условия място между тях, където се превръщат в какавида и след това на молец (пеперуда).
 

Гъгрицата са малки бръмбарчета с хоботче. Те чрез хоботчето си дълбаят в зърното ямички, снасят вътре яйчице, а също използват зърното и като храна. Тях ще ги видите да се разхождат по повърхността на зърното.

 

Как да предпазим зърното от тези малки животинки?

Има няколко начина. Някой от големите производители по-принцип използват отровна химия, с която унищожават безгръбначните животни. Но тази химия влиза в нашите тела и тя е много по-вредна и опасна за нас от самите животинки. Най-често това са хапчета, които се слагат при вече олющеното зърно, разлагат се вътре и не оставят след това видими следи. Тези хапчета по-принцип са забранени от закона. Питахме един от големите производители дали слага подобна химия в био зърното, което продава и ни отговариха, че такова нещо никога не са използвали, но когато разгледахме мястото, където се лющи зърното, "случайно" видяхме цяла опаковка с тези хапчета, която стоеше на доста централно място (имена няма да споменаваме ...).

 

Замислете се кой ще си купи скъп пакетиран био лимец, в който вътре има бръмбарчета или гъсенички-молци ?! А тези животинки се развиват само за няколко седмици при добри условия. За съжаление хората по-принцип ги е страх повече от малките животинки, отколкото от вредните невидими отрови!

 

Въпроса е как да избегнем химията и животинките?

Както вече казахме, начините са няколко.

Може да оставите лимеца на Слънце за един ден, за да се прослънчи.

 

Препоръчително е в съхранения лимец (неолющен, олющен, а също и брашно) да използвате някои ценни билки със силни защитни свойства, които да го пазят от животинките:

малките черни плодчета от храстовидния бъзак (може да слагате направо цялото разклонение, на което са закрепени плодчетата), орехова шума, див конски кестен (плода), лавандула, коприва, а също и билките вратига и жълта комунига. Добавете няколко от тези изсъхнали билки в зърното или брашното, като може дори само на повърхността да ги наредите.

 

Изчистеното зърно може да се съхрани и в чисти, сухи и големи пластмасови бутилки, като вътре на повърхността сложите плат напоен с ракия. Важно е плата да се навлажни отново, когато усетите, че започва да изсъхва - което е около веднъж на месец.
 

Ако вече има образували се къщички на молци в зърното, тогава може просто да ги махнете с ръка. Ако има малки бръмбарчета, то те се събират на повърхността и тях също може да съберете и да отстраните. При по-големи количества, може да използвате строителна мрежа за гипсокартон, от която да си направите сито на добра цена и да пресеете зърното, за да извадите по-лесно вече построените къщички на житния молец (слепените зрънца).
 

Много от производителите често казват, че лимецът не боледува и затова не наторяват и не пръскат с химикали, докато го отглеждат, но не се говори много за това какво се слага в зърното след това - по време на процеса на съхрание!
 

Ако си купите лимец и в него има някакви малки животинки, не се плашете, а се радвайте, защото това означава, че не е третиран с отрови.
 

Важно е преди употреба да измивате добре зърното !!!
 

Сега нека всеки сам да прецени по какъв начин иска да си съхрани зърното ... като използва отровна химия, която после поглъща, или като използва природните методи и билки :).
 

Надяваме се тази информация от натрупания личен опит да ви бъде полезна :).
 

Благодарим :)